Пак тревите боледуват

по несбъднати течения.

Лято. Вятърът пладнува.  

Дълго. И без угризение.

Сенките ни като риби

плуват в светлината вяло.

И не можем да отбием

маранята подивяла.

А небето – място празно,

оградило е пейзажа. 

И слънчасали опасно

още вярваме в миражи.