Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2013 19:54 - Оттатък любовта
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1667 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 27.02.2013 20:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Както въздухът нахлува в пейзажите със своите непостоянни  отблясъци и сенки,  така свободно се движат в него и нашите желания.  Те са наоколо  -  живи същества,  които или са пристигнали  по галактическите магистрали от други,  непознати светове, или са сменили доброволно райското си жителство със земно.

И за да са винаги предпочитани, те често променят същността си  -  стройната, изящна и гъвкава фигура,  става изведнъж  смешно симпатична със своята недовършеност.  И тъкмо да я  харесаш дори и такива,  внезапно  твоите очи я виждат като самото съвършенство!

Желанията ни нямат нужда от твърда почва, защото се движат над нея.  Често ни дават знак, хвърляйки отгоре пера, за да можем да ги уловим с пръстите си. Затова някой гордо се разхожда с шапка, украсена с перо,  а друг -  пише с него по светло,  а нощем  мракът го изтрива, за да започне отново, и отново работата си със зората.  Трети пък,  заспива блажено върху гальовния му нежен пух. Но има и мигове, когато желанията ни се изгубват в пространството. 
Летейки  безгрижно, бурята изневиделица успява да ги заклещи  между два черни облака.  За да се спасят, те могат да останат  там,  в самото око на бурята, или  да се върнат назад -  към хладните сумрачни улеи на всемирния гигантски лабиринт.  А някъде дебне звездният  Минотавър и като истинския митологичен герой,  чака  векове своите нови жертви. Отворил лакомо хищната си паст,  той  търпеливо слухти, скрит в тъмното дъно в края на коридорите.  Пътят обратно е възможен, само ако успеят да се хванат за копринената нишка на паяжината, която е маркирала  спасителния им път обратно.  
А там вече бурята  е във вихъра си. Смъртоносното й колело ги завъртява с железните си безмилостни перки. Небесната пералня се захранва непрекъснато от полуделите  от ярост  ветрове.  Сред гръмогласното им фучене, сред свистенето на облаците и сблъсъците им един в друг,  сред  тътена на гръмотевиците и зловещото скрибуцане на дърветата  и клоните, като спускане в дълбините на кладенец , тези иначе нежни създания,  се превръщат в корави бойци, готови да погълнат  тонове прахоляк, смог и дим, но да се върнат обратно при нас. С кръв по телата,  с разбити сърца и заслепени от светкавиците и любовта очи, те са тук и отново  будуват с нас, когато тъгуваме.
Оттатък любовта е нищото. Няма е светлината, която облъчва с цветове въздуха.  Няма  го звънкото потракване на зърната на сълзите и дъжда. Няма я дори тишината.  Защото там не е пустиня, тъй като няма пясъци. Не е и пущинак, защото няма и пръст.  Даже самотата я няма.
Там е самото прокълнато нищо - 
повече от смъртта
и последното - 
след нея. 

 




Гласувай:
13


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. troli - За любовта и оттатък нея - поздравления!
27.02.2013 20:40
Неповторими образи, които имат своята си история. Такава динамика, която те увлича и кара да съпреживяваш...
цитирай
2. stefanmilev - Тук винаги всичко оживява
27.02.2013 22:02
Един истински измислен от Виолета свят става достоверен. Какво повече!
цитирай
3. tit - Така епично!:))
28.02.2013 01:19
Все си мисля, че оттатък е покоя.
Поне се надявам...
цитирай
4. fenfen - Поздравления!
28.02.2013 10:53
Експресивно, сгъстено, въздействащо - мисля, че се постига с градацията на чувствата и образите. Изключително силен финал, от който потръпва сърцето ти.
цитирай
5. kamak - Браво, Вили!
01.03.2013 17:09
Митология, съвременост, литература - всичко е едно цяло, което се движи в кадри. Финалът ме разтърси със своята откровеност - че ако изгубиш любовта си, това е "повече от смъртта
и последното -
след нея."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1710298
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол