Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2013 22:44 - По пътя
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 987 Коментари: 5 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Мастилените пътeки  – тези,  по които се движат нотите,  буквите,  думите,  изреченията,  са  винаги мъчни за преминаване. Пред тях са неизвестностите -  издиганията и лутането, пропаданията и катеренето, пушилката и тръните след неочакваните завои и обрати в посоките, които ги правят често  пусти , глухи, необитаеми и объркани. Тръгваме  уж на юг, а  компасът сочи север.

Странното е,  че тези пътища зависят и от настроенията  ни - в елегичните есени, те потъват  в мъгливи неравни коловози. В ниското калта се омесва като глина, готова за моделиране. Не можем да видим тази истински натурална пластика, която се създава независимо от нас и сигурно е изложена в някоя галерия в Долната земя. А когато полека-лека мъглите издишват парите си  до облаците, сезонът няма определено място, време и територия. И ние сякаш сме отвъд реалната черта и ставаме смирени грешници, потеглили от Горната земя да чакаме своя ред пред  небесните порти. Даже оттенъците на действителния  листопад, не могат през порите на въздуха да пробият сумрака и да осветят пейзажа, за да разберем, че все още сме в него.

Зимата запечатва строго всички пътища с лед. И нашите. Тогава трябва да внимаваме да не се плъзнем възторжено по него, подлъгани от примамливата излъсканата повърхност на изкушенията.  Нека не забравяме, че издрасканите от нас черти, точки,  запетаи, лулички и извивки, скоро ще се разтопят и ще изчезнат завинаги. Като нашите днешни надежди, които никога няма да се състоят.  И все пак, за да не сме докрай тъжни, нека тайно да наглеждаме февруарските снегове,  които,  заедно с ангелите,  идват тихичко при нас, за да покрият с пера тъгата.

Пролетта е тържество за сетивата.  Затова и пътеките са други.  Ние - също. Тогава, досущ пилигрими, тръгваме на поклонение към  отключените за нас обители на багрите, мирисите и вкусовете. За да ни залюлее шемета на първата разцъфнала  липа и нощните любовни мелодии на славеите. И да ни окъпи онзи топъл дъжд, който  зачерква с резките си силуетите в пространството, за да виждаме само редовете с нечетливите му субтитри. И за да се опитаме да ги преведем на своя си език.

Лятото е страст. Пътеките са отворени и жадни като клетките ни.  Жегата е в тялото. И в мансардата. Слушайки  сладостното  жужене в капандурата й, в светлия четириъгълник, като в кошер, чувстваме, как започва да пада златен августовски прашец, който изписва ясно куплет от стихотворение. А в следобедите сенките се движат напълно самостоятелно – сякаш ние отсъстваме, опитвайки се с издължените си форми да очертаят пиктограми  – древни символи, които  се местят наляво и надясно, нагоре и надолу, събират се и се разделят, изправят се и се допират, а накрая се сливат, за да се разтворят в омекналата нощ. И ние с теб, заедно, се опитваме да ги запомним като картини и звуци.
За после 
За из път




Гласувай:
11
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenfen - Поздравления!
24.02.2013 23:30
По мастилените пътеки на Виолета, светът е пълен с цветове, аромати, музика, любов. Великолепно изживяване!
цитирай
2. troli - Стихове за всеки сезон и за всяко сърце!
25.02.2013 14:01
Благодаря за прекрасното есе, което според мен е проза в стихове, стихове в проза!
цитирай
3. mariniki - по мастилените пътеки...
25.02.2013 18:56
на красивите думи и стихове...
прекрасно е...
цитирай
4. kamak - Какво лято, само тук и само сега!
26.02.2013 01:42
Не, че не ми въздействат "февруарските снегове, които, заедно с ангелите, идват тихичко при нас, за да покрият с пера тъгата", или елегичните есени, "когато полека-лека мъглите издишват парите си до облаците, сезонът няма определено място, време и територия"...
цитирай
5. stefanmilev - Поздрави и поздравления, Виолета!
26.02.2013 18:48
Различно и оригинално писане - затова съм ти фен!
Есетата ти са запазена марка. Някъде прочетох, че те могат да се сравняват с тези на Цветан Марангозов. Не мога да коментирам, просто усещам в тях светлина, цветове, мелодии, смях, сълзи, любов, живот.
Продължавай!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1161161
Постинги: 1992
Коментари: 1249
Гласове: 5857
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол