И даже въздухът изгубва своя смисъл и го няма.  
Измамен е и мракът -  смътно очертава вън релефите - без силует и география. 

Нощта е доброволна клопка за наивници. 

Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон. И пейка в парка. 

Нощта е с вкус на черен шоколад. Напълно натурална. И с какаов цвят.     

Горчи – до дъното на всяка своя молекула. Но пак я чакаме като любим - любима.
 

И любовта е като тази нощ. Без структура, сюжет, сценарии и граници.

Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка.
Защото е самата свобода