Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2013 23:56 - Диви и свободни
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1367 Коментари: 6 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

Невъзможно е да си представим кътче на Земята, което още не е известно на човека. Но има такова, оказа се в Тибет, което, според италиански учени, е най-необитаемото място на планетата и практически го прави недосегаемо за човешкия крак.

 

Аз обаче твърдя, че има още едно място в света, напълно неизвестно за хората, което знаем само ние двамата с теб. Винаги ще помня, как стигнахме до онази неоткрита дори за авантюристите зона, в далечната вече снежна нощ. Явно бяхме прекосили всички позволени и непозволени граници, за да се озовем напълно сами сред бялата необитаема пустош.

Виелицата ни хвърли ненадейно там, заедно със снежинките, кристалите, перата и ледения прах. Дълго сме летели, щом пространството, в което се приземихме, беше направено от небе и сняг. Нямаше живо същество. Освен ние с теб.

Може би тук е началото или краят на света. Като първите хора, които стъпват върху тази непозната земя, ние оставихме своите отпечатъци в преспите. Сигурно завинаги.

Особеното на това място е, че сезоните са объркани. След зимата може да дойде лятото, а после – пролетта. Есента пък, продължава, колкото искаме.

Багрите на листопада ни обличаха всеки път различно - в цветни меки и удобни дрехи, направени съвсем по мярка. Затова всяка сутрин очите ти бяха ту зелени, ту пъстри, ту жълти, ту кафяви.
Вятърът пръскаше отблясъците на изгрева и залеза като кехлибарени зърна и скъпоценни камъни и ти ги събираше, за да ми направиш пръстен.

Светлината на лятото очертаваше нашата територия и ние се чувствахме в пълна безопасност.
Вярвахме, че тук е нашето място под слънцето. Диханията на самораслите плодове се носеха като ангелски облачета в небето, а ние ги следвахме, за да ни заведат и до ягодовите поляни, и под узрялата круша - дивачка в равнината, и сред бодливите храсти с черни къпини на хълма. Сладостта им можеше да се сравни само с нашите целувки.

Нощем палехме огън. Пламъците се извиваха в ритъма на танца, който двамата с теб измислихме. Бяхме подивяли в свободата си. Тези наши неравноделни сърдечни тактове, които като тимпани ни акомпанираха, връщаха назад времето, приблизително когато Адам и Ева са били изгонени от рая.
После деляхме постелята, гледайки луната, която като разпукан пъпеш, пръскаше соковете си в тъмното.   
За да отидем там, трябва да изкачим отново онзи хълм и после да продължим оттатък хоризонта. Тогава ще се върнем в изгубения свят

 




Гласувай:
11
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vayaleta - Всеки има свой Свети Валентин - по всяко време и навсякъде...
12.02.2013 23:59
Скъпи приятели, искам да ви поздравя с предстоящия любовен празник и да ви благодаря за добрите думи!
цитирай
2. kamak - Благодаря
13.02.2013 00:06
Толкова е ефирно, изящно, чувствено и изразително - съвсем като за любовен празник!
цитирай
3. tit - обърканите сезони на Любовната земя...оттатък хоризонта!:)
13.02.2013 00:21
Честит празник!
и на теб...:)
цитирай
4. troli - Благодаря, Виолета, честит да е!
13.02.2013 10:49
Все едно гледам любовен филм, слушам диалозите и музиката...
Браво!
цитирай
5. fenfen - За този празник, какво по-хубаво за четене!
13.02.2013 23:09
Готино е, да видиш нещо толкова прекрасно написано за всички ни тук. Благодаря ти, Виолета! Нека любовта владее сърцата ни, а не омразата!
цитирай
6. stefanmilev - Ръкопляскам!
26.02.2013 18:51
Такава любов, с тези блестящи образи - истинска поезия!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1212836
Постинги: 2039
Коментари: 1249
Гласове: 5880
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол