Затвори светлината, спри звука! Нека заедно да чуем поне за малко тишината.
Ще стигна лесно до теб, защото вдишванията и издишванията ти ще разделят на две мрака. Нямам много време, затова ще освободя чувствата си, както правят облаците, давайки независимост на небесните капки и кристали – те сами да избират дали да останат горе, или да тръгнат по вертикала надолу, надолу, до самото сърце на земята.
А аз ще избера височината. Ще се катеря по нея, за да стигна до самия й край. И точно там, двамата с теб, ще видим как земята се върти и докато потеглим обратно, ще преброим няколко нейни обиколки.
После, полека-лека космическата нощ ще се озари от тръгналите по Млечния път февруарски снегове, за да ни осветляват пътищата към вкъщи…

 

Усетих въртенето на земята...

Наистина животът само може да раздели мрака на две, а любовта да те издигне до небесата. Много различно и неочаквано като образи и тоналност. Страхотно е всъщност!

Любовта е един цял космос