Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2013 10:17 - Публикувано в "Книголюбие"
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1737 Коментари: 5 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     

      
Минало време в бъдещето

Мансардата. По стълбата нагоре, нагоре към облаците. Къс свободно пространство, между небето и земята.

Мъча се да си спомня ароматите, обвили старите мебели като тапицерия, онзи дъх на отдавна прочетени книги и вестници, преследващ ме и сега. И финият прашец, изпаднал отгоре, от луната вероятно, който винаги след нас се пръскаше навсякъде, следвайки линиите и извивките на повърхностите. Просто е искал да покрие и ъглите на небесния правоъгълник.

…А как трепереха във въздуха прашинките, след всяко твое издишване! Танцуваха, въртяха се, снишаваха и издигаха се – нестройно пространство от милиони частици, които създаваха свой, предпочитан хаос.

В смътната светлина с различни оттенъци, аз ги виждах как очертават странни в началото образи, после постепенно изграждаха силуети - ту на къща върху изумруден хълм, ту залив в дъното на пейзажа….Усещах естествеността на залеза и изгрева, вкуса на нощта и устните ти, яркия отблясък на луната, оглеждаща се в нашите тела.

Всичко, което обичах, беше в мансардата. Моето галактическо битие.

Сега сигурно е останал само онзи прах, покривал полека и гънките на забравения на тавана шал, разтворената страница на книгата, която така и не дочетох. Въздухът е отдавна замрял и няма кой да го раздвижи, да издуха праха.

Покой в мрака - като черно-бяла снимка на лунната повърхност.



В покрайнините на рая


Зората. Винаги различна. Внезапна. Изненадваща. Излита от индиговия мрак като пеперуда, разпукала какавидата си. Ражда се всеки път неочаквано. И бързо.

Иска ми се да не пропусна този изначален миг, в който тя се измъква от нощната коруба и пърхаща, заема с крилете си пространството.

Светлината в очите ти. Тя ме събуждаше. Усещах я преди да е свършил съня. Тогава той беше друг - като цветен филм, който никога не свърши. Не чувах думи, но ясно виждах кадри – напълно достоверни.

Пейзажите се сменяха, заедно със сезоните. Гледах хипнотизирана зимното море с магнетичните му искри и можех да се закълна, че вкусът в устата ми е солен.

Тръпчивия дъх на октомври и сега ми напомня за онзи, другият, с оранжевите знаци, чертаещи бъдещето, което така и не се състоя...

Помня как листата падаха, упорити и последователни, следвайки очертанията на покривите. Златните им оттенъци искряха като ореоли с варак и старите селски къщици приличаха на библейска обител, изградена кой знае защо, точно тук, на този далечен хълм.

И днес това място съществува - в покрайнините на рая е, на границата между два свята.    



Гласувай:
13
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - прекрасно е...
02.02.2013 10:39
радвам се, че повече хора ще прочетат...
поздравявам те, от сърце...
цитирай
2. troli - Поздравления!
02.02.2013 19:51
Благодаря за великолепните есета! Те са запазена марка - като форма и изказ, не можеш да ги сбъркаш.
Поздрави!
цитирай
3. fenfen - "В покрайнините на рая"
03.02.2013 16:38
е мястото за любов.
Страхотни текстове!
цитирай
4. kamak - Браво!
03.02.2013 19:15
Тук е този чувствен "къс свободно пространство"...
цитирай
5. stefanmilev - Аплодисменти!
26.02.2013 18:53
Виолета пише неповторимо, винаги очаквам всеки нов неин текст с нетърпение, защото знам, че ще отвори сърцето ми!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1161163
Постинги: 1992
Коментари: 1249
Гласове: 5857
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол