Гледам през прозореца парчетата от изгрева и залеза и се опитвам да разгадая движенията на пейзажа в светлината - свободни графити на стената. Релефът на сенките, при всяко движение на вятъра, добиват различни линии, извивки, силуети и дори изписват непознати букви. Това е магически калейдоскоп, с който наблюдавам неоткритите все още космически съзвездия. И тръгвам като галактически пътешественик по техните сини полета.
…Дъждовете не само измиват с пяната на облаците близките пространства, но ги променят до неузнаваемост. Очертанията на къщите изтъняват, все едно са издигнати от дим и затова приличат на избелели старинни гравюри, окачени по улиците като изложба на открито.
В кой свят съм, щом светлината може да бъде опакована от дъждовете? Сякаш загубвам постепенно зрението си в този събран, сякаш в капан въздух. Онемявам ли, или просто съм забравила как се говори!
Затворена съм от хълм, изправен пред мен. Дори чашата с чай дими зад високите прозрачни стени. Пред мен са територии, пълни само с тъга и самота.
Знам, че истинското е в палитрата на земните цветове - от катранено черно, меко кафяво, горещо жълто и истинско зелено, до оттенъците на мастилото. Просто трябва да прогледна с моите три диоптъра и тогава ще видя този наш свят – без заблуди, лъжа и украса.
Поздрави!
31.07.2012 13:03