След здрача
Виждаш ли ме, застанала съм отсреща, на брега. Сега е краят на деня и остава съвсем малко време, преди да изчезна. Знам, че мълчанието ни е сграбчило, оплело и оглушило, за да не разбираме и двамата къде е долу и горе, къде са земята и небето, ада и рая.…
Но ето, започва магическата реалност - здрачът. Той не е просто преддверието на мрака - преход от деня към нощта. Той е състояние на духа – като преминаването от живота към смъртта.
Затова светлината се съпротивлява на тъмното, за да не я обладае и владее…Затова иска още малко да постои на свобода и да облъчва с нимбове силуетите на пейзажите.
А после, в онази вече смътна действителност, знай, че аз ще потъна заедно с морето, брега, плажа, пясъците, звуците. И повече няма да съм там. В този точно миг, ме извикай.
Сигурно няма да те чуя, защото черните атоми на нощта вече ще са съшили пространството и всеки процеп и пролука ще са запълнени от тях. Но когато ангел се спусне надолу и освети мрака, той ще озари като улична лампа нощта и тогава движещите се сенки на клоните ще изпишат думите ти.
13.05.2012 14:23
"Но ето, започва магическата реалност - здрачът. Той не е просто преддверието на мрака - преход от деня към нощта. Той е състояние на духа – като преминаването от живота към смъртта."
Силно , докосващо!!
16.05.2012 10:09
С малко думи - небесен океан от чувства и красиви предчувствия.
18.05.2012 11:56
21.05.2012 14:22
Поздрави! Стеф
Поздрави:)))
23.05.2012 11:43