Мариана Добрева нарече изложбата си „Градски щрихи” сигурно, защото в обектива й са фокусирани и диханието на мъглата над мостовете, и светлината на слънцето в прозорците, и рижавите отблясъци на листопада в парка...
Това е светът, който непрекъснато гледаме, но не виждаме, светът – който е и наоколо, и в нас, самите.
Всъщност, такъв един свят неизбежно ни прави и граждани на света. Прави ни и галактически пътешественици, странстващи често на стоп в неочакваните пространства и на творци като нея. Независимо къде - дали до рухналото дърво край Тунджа, което изглежда като грохнал старец, забравен от хората и от Бога, но не и от нея, или по онзи прорязан с коловози път, който води към многоетажното небе към другия, по-добрия живот...
В нейните фотографии се усещат дори и движенията на багрите на кукерите, които подскачат в неравноделните тактове на своите магически заклинания. За да ни заведе и до онези духовни територии, които ни карат да не забравяме, че всеки носи кръста си сам…
Валя
23.10.2012 22:31