Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2011 16:43 - Още за любовта
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1526 Коментари: 5 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Любовта е вечният сюжет за нас, хората. Няма възраст и не предпочита да живее в определена географска ширина. Идва и заема не просто празното място в сърцето. Появява се внезапно и аз мисля, че този миг е магическата реалност за всеки, а не просто случайност.
Любовта е всичко видимо и невидимо – тук и оттатък. Има много животи. С паспорта си за вечността, тя пътува, преодолявайки времето, пространството и границите на невъзможното. 
Любовта стои обикновено отляво на човека и й се налага да търпи всички прозаични подробности на делника му. Затова си мисля, че има и характер, и воля за оцеляване. 
Любовта е навсякъде. Тя променя така света, че прави познатите ни сезони всеки път различни, въздухът, поел смог и дим – кристален, а запуснатото градско предградие да изглежда като дом. 
Любовта ни носи удивителното усещане, че сме живи. Откриваме я на най-необичайните места - може да разпознаем мелодиите й в нежните трели на градските птичета, които е възможно да не чуем дори в гората. 
Любовта е в неразгадаемите движения на огъня, пръскащ божествена топлина и осветяващ посочените от нея. Изглежда въплътена в този необуздан безхитростен пламък, който хипнотизира, изкушава, прелъстява и дръзко разпалва страстта. 
Какви рисунки изписва всеки миг! От абстрактни и сюрреалистични, натуралистични и примитивни, до антични еротични сцени в помпейско червено. Като заклинания са чертите на древните магически знаци, появаващите се неочаквано. Явно се опитва да ни предупреди за нещо, или да ни посочи мястото, времето и човекът… 
Любовта може да създаде възхитително безредие в иначе подредения ни живот. Изведнъж ритъмът му става нестроен, тревожен, дори гибелен. И установеният ред рухва, сякаш ни удря земетръс и пространството се променя – завинаги. А и вече ние никога не ще сме същите! 
Любовта ме научи на изкуството да прощавам. Да се смея и плача, да съм щастлива, когато съм с теб, когато вдишваме и издишваме заедно въздуха. 
И затова станах неин поклонник. Като пришълец отдалече, дошъл на Светите места, я чакам - ту на малка спирка, ту на перона на голяма гара. Вярвам и знам, че когато си тръгне, вече мечтае за връщане…



Гласувай:
11


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - "На любов може да ни научи
19.01.2011 17:49
единствено любовта..."
Поздравления за есето!
цитирай
2. vayaleta - Благодаря, Слави!:)
19.01.2011 22:15
Твоята оценка е много важна за мен. А прекрасните ти стихове ми отварят сърцето!
цитирай
3. troli - А твоите, Вили, отварят моето сърце!
19.01.2011 22:33
"Още за любовта" - какво ли не е изписано дотук за нея! И когато видях заглавието, знаех, че точно този текст е единствен, уникален,неповторим. Този текст днес почти го научих наизуст и затова ще цитирам по памет: любовта осветява посочените от нея, променя и пространството, и нас самите, създава въхвитително безредие в иначе подредения ни живот, научи ни да прощаваме, да плачим и се смеем, да сме щастливи, когато сме заедно и дишаме като един човек, да й вярваме, за да се върне при нас!
Прекрасна си!
Чакам книга с автограф! Тони
цитирай
4. fenfen - "Любовта ме научи на изкуството да прощавам"!
20.01.2011 15:51
Как ми се иска и аз да се науча да прощавам! До сега и любовта не ми помогна. Явно това се изстрадна и чак тогава се стига до прошката.
Страхотно есе, чудя се как Вили е намерила ДРУГИ думи за любовта! Поздравления!
цитирай
5. анонимен - Прекрасни са!Поздравления за к...
14.03.2011 13:36
Прекрасни са!Поздравления за красивото есе!
И аз очаквам книгата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1709740
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол