Прочетен: 2145 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 04.10.2010 17:19
Виждаш ли ме, застанала съм отсреща, на брега. Сега е краят на деня и има още малко време, преди да изчезна. Знам, че мълчанието ни е сграбчило и оплело в мрежите си, за да не разбираме и двамата къде е долу и горе, къде са ада и рая, земята и небето.…
Но ето, започва най-магическата реалност. Здрачът. Той не е просто преддверието на мрака. Той е състоянието на духа - и на деня, и на нощта. Сякаш светлината се съпротивлява на тъмното, за да не я обладае и владее…Сякаш иска още малко да постои на свобода. Още съвсем малко!
И после, в онази смътна действителност, знай, че аз ще потъна заедно с морето, брега, плажа, пясъците, звуците. И повече няма да съм там. Затова, в този точно миг, ме извикай, кажи ми, да не отивам по-далече от твоята любов! Сигурно няма да те чуя, защото черните атоми на нощта вече ще са съшили пространството и няма да има пролука, през която да преминат думите ти. Аз обаче, ще знам, че си ги изрекъл. И когато ангел премине непоносимия мрак, неизбежно ще видя неговата светлина, озаряваща като улична лампа моята дълга нощ…
А какъв финал, само! Ангел, огряващ нощта със светлината си, като улична лампа...Ти си този ангел!!!
09.10.2010 12:10