Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2010 02:29 - Прокълнатото нищо
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 2163 Коментари: 11 Гласове:
18

Последна промяна: 28.09.2010 03:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Както въздухът нахлува в пространството със своите изменчиви оттенъци и сенки, така свободно се движат в него и нашите желания. Всъщност, те са досущ живи същества, долетели по галактическите коридори от други, непознати светове.
Всеки миг променят формата си – от изящна и гъвкава, до смешно симпатична със своята недовършеност. И тъкмо да я харесаш дори и такава, внезапно тя става самото съвършенство!

Желанията ни нямат нужда от твърда земя, защото се движат над нея. Те ту нежно и гальовно махат с криле, като ангели, ту прибързано и неразумно се засилват в грешната посока, следвайки чувствата си. А там, насреща им, ги поема лакомо мрачната паст на някое торнадо или смерч. Тогава напълно объркани, се изгубват сред фученето на ветровете, скрибуцането на дърветата, ударите на клоните, свистенето на облаците и тътена на гръмотевиците. Погълнали тонове прахоляк, задушени от дим, с изранени тела, с разбити сърца и заслепени от светкавиците и любовта, какво им остава, освен да стигнат края…

Краят, точно този, след който няма нищо. Там, където дори не е пустиня, защото няма пясъци. Не е и пущинак, защото няма и пръст.

Тук отсъстват цветовете, уханията, звуците, вкусовете, бляновете. Дори не можеш да чуеш тишината.

Как се нарича това място? Прокълнато нищо.





Гласувай:
18


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Среднощен читател
28.09.2010 03:15
Краят наистина е като свършека на света.
Заболя ме и мен сърцето!
цитирай
2. waterway - Някъде след Началото...и преди края ( един личен поглед)
28.09.2010 07:28
31.10.2009

Чайката,водопадът и плаващите пясъци

Водопадът я беше засмукал и падането надолу с бясна скорост в ревящата мътна вода беше започнало.Не знаеше колко въздух й е необходим ,за да оцелее докато се забие там някъде в неизвестно колко дълбоката вода.Не беше си поела изобщо дъх.Не умееше и да плува.
…а отдолу чакаха плаващите пясъци… премина в тях плавно…усети стържещия звук извън себе си и продължи надолу…без да знае накъде…
Вселенското махало продължаваше да отмерва
Тик – Подай едно крило
Так – Прекършено
Тик – Подай един гръб
Так – Пречупен
Тик – Подай една ръка
Так – Отсечена
Тик -

http://www.youtube.com/watch?v=Q4ZDoABTWds

...и последна надежда

"How do you prevent a drop of water from evaporating...
By throwing it into the sea..."

P.S. Истинско...както винаги е било, Vayaleta!

цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Има го, когато мислим за него.
28.09.2010 08:48
Възможно ли е да не мислим за него?
цитирай
4. fenfen - Разтърстващо!
28.09.2010 13:30
Страхотно есе, но ме удари директно! Напоследък пишеше с толкова светлина...
цитирай
5. troli - есето ти е страхотно, но...
28.09.2010 14:12
спусни бариерите си
постой там
гледай напред
преживей преживяното
но не прекрачвай границата
прегръщам те
Тони

цитирай
6. vayaleta - Благодаря, приятелю!
28.09.2010 16:17
Не се тревожи за мен. Приеми това есе като метафора изобщо на живота!
цитирай
7. анонимен - Браво!
29.09.2010 11:46
Ако преминиш жива НИЩОТО, оттатък е началото.
цитирай
8. анонимен - Pozdravleniya za eseto!
29.09.2010 16:23
Jivotat e lwbov i lwbovta e jivot!
цитирай
9. smile999 - Добре написано!Поздрави!
29.09.2010 17:20
Боли от това, дори и да е истина!А там, дали е нищо...кой знае?!

цитирай
10. анонимен - Анонимен, защото тук е само четящ
30.09.2010 20:53
Когато човек стига границата си, явно трябва да остави всичко след себе си. Твърдя, че без любов светът няма да ти хареса! Но животът затова е енигма, която не разчитаме, но има силата да ни изненадва. И затова очаквай неочакваното!
Страстно написано, благодаря!
цитирай
11. анонимен - чудесен текст поздравления
30.09.2010 21:22
тук ще задам един въпрос към четящият преди мен
толкова много стихове и песни са изписани за старата любов
тя не може да бъде оставена зад нас
не може - остава завинаги при нас
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1710438
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол