Прочетен: 2166 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2010 03:08
Както въздухът нахлува в пространството със своите изменчиви оттенъци и сенки, така свободно се движат в него и нашите желания. Всъщност, те са досущ живи същества, долетели по галактическите коридори от други, непознати светове.
Всеки миг променят формата си – от изящна и гъвкава, до смешно симпатична със своята недовършеност. И тъкмо да я харесаш дори и такава, внезапно тя става самото съвършенство!
Желанията ни нямат нужда от твърда земя, защото се движат над нея. Те ту нежно и гальовно махат с криле, като ангели, ту прибързано и неразумно се засилват в грешната посока, следвайки чувствата си. А там, насреща им, ги поема лакомо мрачната паст на някое торнадо или смерч. Тогава напълно объркани, се изгубват сред фученето на ветровете, скрибуцането на дърветата, ударите на клоните, свистенето на облаците и тътена на гръмотевиците. Погълнали тонове прахоляк, задушени от дим, с изранени тела, с разбити сърца и заслепени от светкавиците и любовта, какво им остава, освен да стигнат края…
Краят, точно този, след който няма нищо. Там, където дори не е пустиня, защото няма пясъци. Не е и пущинак, защото няма и пръст.
Тук отсъстват цветовете, уханията, звуците, вкусовете, бляновете. Дори не можеш да чуеш тишината.
Как се нарича това място? Прокълнато нищо.
28.09.2010 03:15
Заболя ме и мен сърцето!
Чайката,водопадът и плаващите пясъци
Водопадът я беше засмукал и падането надолу с бясна скорост в ревящата мътна вода беше започнало.Не знаеше колко въздух й е необходим ,за да оцелее докато се забие там някъде в неизвестно колко дълбоката вода.Не беше си поела изобщо дъх.Не умееше и да плува.
…а отдолу чакаха плаващите пясъци… премина в тях плавно…усети стържещия звук извън себе си и продължи надолу…без да знае накъде…
Вселенското махало продължаваше да отмерва
Тик – Подай едно крило
Так – Прекършено
Тик – Подай един гръб
Так – Пречупен
Тик – Подай една ръка
Так – Отсечена
Тик -
http://www.youtube.com/watch?v=Q4ZDoABTWds
...и последна надежда
"How do you prevent a drop of water from evaporating...
By throwing it into the sea..."
P.S. Истинско...както винаги е било, Vayaleta!
постой там
гледай напред
преживей преживяното
но не прекрачвай границата
прегръщам те
Тони
29.09.2010 11:46
29.09.2010 16:23
30.09.2010 20:53
Страстно написано, благодаря!
30.09.2010 21:22
толкова много стихове и песни са изписани за старата любов
тя не може да бъде оставена зад нас
не може - остава завинаги при нас