Затвори светлината, спри звука! Нека в тишината само да се диша…
Сега по уханието може да открие пътя към любимия. Не е необходимо да се гледа, след като може да се вижда със сърцето. То е съгледвачът в мрака. Отвори го цялото – до самото му дъно. Ако може бездната да има край!
Освободи чувствата от каторгата на страха. Пусни ги като облаците, които дават независимост на есенните дъждове - да се спускат стръмно надолу, на воля, до самото ядро на земята. Нека и те като тях да се реят в пространството. Да се люшкат в люлката на някоя паяжина, в такт с листопада, да танцуват страстно танго, или горещ рокендрол.
И тогава ще полетят и обратно – надолу, към неоткритата все още сърдечна дълбочина. Колкото и страшно да е до там, само, ако тръгнат напълно доброволно, могат да се почувстват истински свободни!
И стигайки до самата сърцевина на любовта, неизбежно ще се усети силата на въртенето на земята…
Показа ми обиграния Дон Хуан, а аз си въ...
ОБИЧА ЛИ ДЯДО НИКОЛАЙ ЛУКСА?
не гледа, а вижда
а и да усетиш накрая силата на въртенето на земята?
Толкова кратък текст
чувствен проникващ
в който всичко е казано
26.09.2010 14:14