Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04.2010 13:10 - Диви и свободни...
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1601 Коментари: 4 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Невъзможно е да си представим кътче на Земята, което още не е известно на човека. Но има такова, оказа се в Тибет, което, според италиански учени, като модел, е най-необитаемото място на планетата и практически го прави недосегаемо за човешкия крак.  

Аз обаче твърдя, че има още едно място в света, напълно неизвестно за хората, което знаем само ние двамата с теб. Винаги ще помня, как стигнахме до онази подивяла от самота зона, в онази далечна вече, снежна нощ. Явно бяхме прекосили всички позволени и непозволени граници, за да се озовем напълно сами сред бялата необитаема пустош.

Виелицата ни хвърли ненадейно там, заедно със снежинките, кристалите, перата и ледения прах…Дълго сме летели, щом пространството, в което се приземихме, беше сякаш направено от небе и сняг. Нямаше никакво живо същество. Само ние – двамата с теб.

Може би тук е началото или краят на света. Като първите хора, които стъпват върху тази земя, ние оставихме своите отпечатъци в преспите. Сигурно завинаги.

Особеното на това място е, че сезоните са объркани. След зимата може да дойде лятото, а после – пролетта. Есента пък, продължава, колкото искаме.

Багрите на листопада ни обличаха всеки път различно  - в топли, меки и леки дрехи, съвсем по мярка. Вятърът пръскаше отблясъците на изгрева и залеза като кехлибарени зърна и скъпоценни камъни и ти ги събираше, за да ми направиш пръстен.

Цветовете на лятото ни ограждаха и ние се чувствахме в пълна безопасност. Вярвахме, че тук е нашето място под слънцето. Дъхът на дивите плодове ни водеше към неговото сърце, където можехме да намерим всичко, което обичахме. Сокът на крушите дивачки беше сладък като мед. И вкусиш ли ги веднъж, забравяш за живота отвъд тази територия.

Нощем палехме огън. Пламъците се извиваха в ритъма на танца, който двамата с теб играехме. Завладяваше ги сигурно неравноделните тактове на мелодиите, които си тананикахме. После деляхме постелята и луната като сочен узрял плод…    

За да отидем там и сега, трябва само да отключим една врата. И тогава ще влезем в нашия намерен - изгубен свят. Този - истинският.





Гласувай:
21
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenfen - Благодаря
07.04.2010 21:58
Отключи сърцето ми!
цитирай
2. troli - браво!
08.04.2010 11:47
Любовта
като начало
и край на света
цитирай
3. анонимен - случаен читател
09.04.2010 14:20
къде е ключът
къде е тази територия
къде
цитирай
4. monna - Хубаво е...има полет!
03.05.2010 19:03
Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1161194
Постинги: 1992
Коментари: 1249
Гласове: 5857
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол