Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2010 15:38 - Чувствата
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 2150 Коментари: 8 Гласове:
11

Последна промяна: 23.03.2010 22:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Какво са чувствата за човека? Как е възможно те завинаги да станат наши господари – и духом, и телом?

Дори да си сложим доспехите, щита и шлема, те пак могат да ни победят и без милост да ни превърнат в свои роби. Тогава неизбежно сваляме оръжието и без бой, доброволно, ставаме несвободни.  Независимо от епохите и пространствата, които обитаваме. Отдаваме им се целите, до последната наша клетка.
Нямаш ли сега усещането, че ни обсебват, прониквайки в нас, като смъртностна отрова, преодолявайки всяка съпротива.  Това е любов, разказвана, описвана, прочетена, дошла, незнайно как, чак от дъното на древността.

…Затова разгърни страниците на сърцето си, за да си припомниш безсмъртните любовни истории – задължително с нещастен край. Прекрасните образи ще оживеят, ще започват да дишат, да се движат, да говорят, истински да страдат, досущ като вдъхновилите поетите герои. Сякаш си в гръцка трагедия. А може и ние двамата да намерим имената си, там някъде, в някоя тъжна любовна поема.

В запазените стенописи, фрески, миниатюри и ръкописи, още не са изтлели ярките багри на изображенията им, още може да се усетят ароматите на боите, да се вдиша мастилото и да се видят дори  истински антични сълзи, събирани една по една в изящните  лакримарии*.

Но триумфалните арки отдавна са рухнали и вече никога няма да има  победители. Победените сме ние, които продължаваме да вярваме, че откриваме първи любовта, че сме онези Ева и Адам, съгрешили в някое наше кътче в Рая.
И затова все ни се струва, че светът е и широк, и тесен, че нощта никога няма да свърши и после, че няма да дойде, че търсим Рим, а сме в него...Не проумяваме даже това, че обичаме еднакво: аз -  зимата и есента,  ти – снеговете и листопада.

Виж нощното небе – за всяка звезда има запазено, резервирано място. След време в мрака ще се издигне и заблести още една – тази и на нашата любов. 

  

 

*Lacrima – от лат., сълза, лакримарий – римски стъклен съд за сълзи





Гласувай:
11
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - случаен читател
22.03.2010 17:17
Убийствено!
цитирай
2. fenfen - поредното страхотно есе!
22.03.2010 18:49
"без бой, доброволно, ставаме несвободни"
ние влюбените
цитирай
3. troli - и за теб има резервирано място в любимите блогове
22.03.2010 18:55
аз тази
антична любов
очаквам
цитирай
4. анонимен - gotin
22.03.2010 21:00
romanti4no
mn romanti4no!
цитирай
5. анонимен - почитател
23.03.2010 14:17
любовта според теб е
ангел
изгряла звезда...
очаквам още за нея
от теб
цитирай
6. анонимен - Lacrima http://bogpan.wordpress.com/
24.07.2010 13:19
Какво ли настояще, какво ли бъдеще
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди
думи,
с походка на вълна...
Мълчание засипва часовете
и елшите остават
свещи.
Да, домовете никога
не са достатъчни.
И няма на кого да се
помоля сред сухите
цветя безмълвни,
но единствени.
Но нека вятърът да те
върти
през процепи гранитни.
Със цялата ми нежност –
в листопада.
цитирай
7. vayaleta - :)))
08.09.2010 00:55
Благодаря за Lacrima...
цитирай
8. анонимен - daudgereila
31.07.2011 20:56
http://owdijfvcnid.com - efdnlwiernf eveterrocky <a href=http://efdincaa.com>dkyubwvfcn</a> Elibbowlisk http://lirwjcnncvuier.com LenoTreandern
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1161110
Постинги: 1992
Коментари: 1249
Гласове: 5857
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол