Прочетен: 2455 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2010 22:06
Какво са чувствата за човека? Как е възможно те завинаги да станат наши господари – и духом, и телом?
Дори да си сложим доспехите, щита и шлема, те пак могат да ни победят и без милост да ни превърнат в свои роби. Тогава неизбежно сваляме оръжието и без бой, доброволно, ставаме несвободни. Независимо от епохите и пространствата, които обитаваме. Отдаваме им се целите, до последната наша клетка.
Нямаш ли сега усещането, че ни обсебват, прониквайки в нас, като смъртностна отрова, преодолявайки всяка съпротива. Това е любов, разказвана, описвана, прочетена, дошла, незнайно как, чак от дъното на древността.
…Затова разгърни страниците на сърцето си, за да си припомниш безсмъртните любовни истории – задължително с нещастен край. Прекрасните образи ще оживеят, ще започват да дишат, да се движат, да говорят, истински да страдат, досущ като вдъхновилите поетите герои. Сякаш си в гръцка трагедия. А може и ние двамата да намерим имената си, там някъде, в някоя тъжна любовна поема.
В запазените стенописи, фрески, миниатюри и ръкописи, още не са изтлели ярките багри на изображенията им, още може да се усетят ароматите на боите, да се вдиша мастилото и да се видят дори истински антични сълзи, събирани една по една в изящните лакримарии*.
Но триумфалните арки отдавна са рухнали и вече никога няма да има победители. Победените сме ние, които продължаваме да вярваме, че откриваме първи любовта, че сме онези Ева и Адам, съгрешили в някое наше кътче в Рая.
И затова все ни се струва, че светът е и широк, и тесен, че нощта никога няма да свърши и после, че няма да дойде, че търсим Рим, а сме в него...Не проумяваме даже това, че обичаме еднакво: аз - зимата и есента, ти – снеговете и листопада.
Виж нощното небе – за всяка звезда има запазено, резервирано място. След време в мрака ще се издигне и заблести още една – тази и на нашата любов.
*Lacrima – от лат., сълза, лакримарий – римски стъклен съд за сълзи
22.03.2010 17:17
ние влюбените
антична любов
очаквам
22.03.2010 21:00
mn romanti4no!
23.03.2010 14:17
ангел
изгряла звезда...
очаквам още за нея
от теб
24.07.2010 13:19
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди
думи,
с походка на вълна...
Мълчание засипва часовете
и елшите остават
свещи.
Да, домовете никога
не са достатъчни.
И няма на кого да се
помоля сред сухите
цветя безмълвни,
но единствени.
Но нека вятърът да те
върти
през процепи гранитни.
Със цялата ми нежност –
в листопада.
31.07.2011 20:56