Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2010 01:21 - Победителите
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1337 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Спомените…Отскоро се опитвам да ги намеря и върна при себе си – всичките, до последния.  

Навеждам се над смрачената  бездна, опитвам се да я осветя и разгледам и ако е възможно, да видя всяка драскотина и петно по неравния, потъващ и нагъващ се непрекъснато неин релеф.

Искам да проследя очертаните с тъмно и светло щрихи. Та те са моят истински свят, в който трябва да надникна смело. Да се престраша да ги отделя един от друг, да ги разпозная и отлича, а където е необходимо, да ги реставрирам достоверно, без да наруша геометрията и автентичността на линиите.

 Спомените се наслагват като културните пластове в земята. И трябва да сляза там, в дълбокото и като археолог, методично и търпеливо да правя разкопки, за да се очертае и открои всеки следващ слой. А после да ги разгледам професионално, за да видя стратиграфията на живота си. Така ще разбера истински себе си -  от дивото тъмно варварско време, до  просветените светли периоди на цивилизацията.  

 Възможно е и да съм ги приспивала умишлено години наред. И те да са заспали своя стогодишен сън и да очакват някой да ги разбуди с нежна целувка.

Вярвах, че без тях ще съм безгранично свободна. Но единственото, което чувствам сега е, че съм нежива. Усещанията ми нямат сила и смисъл, а са като лошо съчинени измислици.

Затова станах ловец и колекционер на спомени. Почнах да го правя и наяве, и насън.   

А те, милите, са се отдалечили толкова много, че не мога изобщо да ги улавя. Лутам се из пространствата, взирам се във всеки, според мен, съществен детайл в пейзажа, за да ги открия. Явно ги няма наблизо, явно са се изгубили във времето. Излетели са някога и люшкани от ветровете, са се разпилели.

Как ли са живели навън толкова дълго, съвсем самички? Треперели са, затрупани в снеговете, зъзнели са под ударите на ледения дъжд, изгаряли са от жажда в жегата. Изкачвали са зеленясалите склонове на деня и са се спускали стремглаво по стръмнините на нощта. Непрекъснато над тях е висяло празното небе, без гънка от птица. Били са толкова самотни…

Но знам, че въпреки всичко, са оцелели, защото са се сгрявали от топлите отблясъци на изгрева и залеза и са се къпали в меката лунна вода под звуците на вечно будуващите  нощни птици.

Вярвали са, че ще ги потърся рано или късно, за да се завърнат при мен завинаги. Всичките. Като победители.





Гласувай:
7
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. klim - Много хубаво сте го написали. От...
21.02.2010 08:30
Много хубаво сте го написали.Отдавна следя това, което пишете и ми харесва.Поздравявам Ви.
цитирай
2. анонимен - случаен читател
21.02.2010 12:38
..."станах ловец и колекционер на спомени"... нямам думи!
цитирай
3. fenfen - спомените - с тъмни и светли щрихи...
21.02.2010 13:59
Искам да ти кажа, че с всеки от нас е така - страда и се радва, защото няма безгрешни хора. Прекрасно есе, благодаря ти!
цитирай
4. анонимен - !!!!!!!!!!!!!!!!!!
21.02.2010 19:40
Натъжаваш ме и заедно с това ме правиш добър. Чета избирателно - нямам пост и затова съм анонимен.
цитирай
5. анонимен - много тематично!
22.02.2010 10:22
готини текстове
готини парчета
цитирай
6. анонимен - победителите не ги съдят
22.02.2010 16:51
ако твоите спомени са те победили, значи трябва да вървиш след тях!!!!!!!!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1148359
Постинги: 1989
Коментари: 1249
Гласове: 5856
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол