Спомените…Отскоро се опитвам да ги намеря и върна при себе си – всичките, до последния.  

Навеждам се над смрачената  бездна, опитвам се да я осветя и разгледам и ако е възможно, да видя всяка драскотина и петно по неравния, потъващ и нагъващ се непрекъснато неин релеф.

Искам да проследя очертаните с тъмно и светло щрихи. Та те са моят истински свят, в който трябва да надникна смело. Да се престраша да ги отделя един от друг, да ги разпозная и отлича, а където е необходимо, да ги реставрирам достоверно, без да наруша геометрията и автентичността на линиите.

 Спомените се наслагват като културните пластове в земята. И трябва да сляза там, в дълбокото и като археолог, методично и търпеливо да правя разкопки, за да се очертае и открои всеки следващ слой. А после да ги разгледам професионално, за да видя стратиграфията на живота си. Така ще разбера истински себе си -  от дивото тъмно варварско време, до  просветените светли периоди на цивилизацията.  

 Възможно е и да съм ги приспивала умишлено години наред. И те да са заспали своя стогодишен сън и да очакват някой да ги разбуди с нежна целувка.

Вярвах, че без тях ще съм безгранично свободна. Но единственото, което чувствам сега е, че съм нежива. Усещанията ми нямат сила и смисъл, а са като лошо съчинени измислици.

Затова станах ловец и колекционер на спомени. Почнах да го правя и наяве, и насън.   

А те, милите, са се отдалечили толкова много, че не мога изобщо да ги улавя. Лутам се из пространствата, взирам се във всеки, според мен, съществен детайл в пейзажа, за да ги открия. Явно ги няма наблизо, явно са се изгубили във времето. Излетели са някога и люшкани от ветровете, са се разпилели.

Как ли са живели навън толкова дълго, съвсем самички? Треперели са, затрупани в снеговете, зъзнели са под ударите на ледения дъжд, изгаряли са от жажда в жегата. Изкачвали са зеленясалите склонове на деня и са се спускали стремглаво по стръмнините на нощта. Непрекъснато над тях е висяло празното небе, без гънка от птица. Били са толкова самотни…

Но знам, че въпреки всичко, са оцелели, защото са се сгрявали от топлите отблясъци на изгрева и залеза и са се къпали в меката лунна вода под звуците на вечно будуващите  нощни птици.

Вярвали са, че ще ги потърся рано или късно, за да се завърнат при мен завинаги. Всичките. Като победители.