Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2010 11:00 - Любовта - моят ангел пазител
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 2115 Коментари: 6 Гласове:
8



 


Любовта е вечният сюжет в битието ни и отвъд него. Няма възраст и не предпочита да живее в определена географска ширина. Идва и заема не просто празното място в сърцето. Тя е самият космос – даже повече от всичко в него.  

 Любовта има много животи. С паспорта си за вечността, тя пътува, преодолявайки времето, пространството и границите на възможното. Но съществува и като обикновен човек, защото често й се налага да търпи неочакваните и убийствени подробности на делника. Затова си мисля, че има и характер, и воля за оцеляване.

 Любовта е навсякъде. Тя променя така света, че прави сезоните прекрасни, въздухът, поел смог и дим – кристален, а запуснатото градско предградие да изглежда като дом.

Любовта ни носи удивителното усещане, че сме все още живи.  Откриваме я в най-необичайните места - може да разпознаем мелодиите й в нежните трели на  градските птичета, които е възможно да не чуем дори в една гора.

Любовта може да се усети и в звуците на утрото, и в шепота на нощта, независимо от още по-тъмния мрак, в който обикновено тъгуваме, легнали сами със себе си.

Любовта е в неразгадаемите движения на огъня, пръскащ божествена топлина и осветяващ пустотата в нас и наоколо. Тя сякаш е въплътена в този див необуздан безхитростен пламък, който хипнотизира, изкушава, прелъстява и дръзко разпалва страстта. Рисунките му се сменят всеки миг – от абстрактни и сюрреалистични, до антични сцени в помпейско червено и древни магически знаци. Сякаш се опитва да ни разкаже накратко своята безсмъртна история.

Любовта може да създаде възхитително безредие в иначе подредения ни живот. Изведнъж ритъмът му тогава става нестроен, тревожен, дори гибелен. И установеният ред рухва сякаш ни удря земетресение и единственото, което можем да направим, е да я спасим!   

…Любовта порасна заедно с мен. Не сме се разделяли, откакто се появи изневиделица. Станах неин поклонник, досущ пришелец отдалече, дошъл на Светите места. Научи ме на изкуството да прощавам, да се смея с глас и да страдам безутешно. Единственото, което стоеше между нас, беше пълната луна.

И сега се моля, да не ме изостави, защото само нея си имам. Вярвам, че тя е моят ангел спасител. И докрай ще й бъда вярна.

 

 PS Всеки от нас има своя любовен празник. Нека ни е честит!




Тагове:   Ангел,   Моят,   пазител,


Гласувай:
8
0




Следващ постинг
Предишен постинг

1. klim - Хубаво написано. Любовта никога не ...
12.02.2010 13:16
Хубаво написано.
Любовта никога не оставя. Ние я предаваме понякога.
цитирай
2. анонимен - св. Валентин в анонс!
12.02.2010 15:48
Благодаря за думите! Да ни е честит празникът!
цитирай
3. fenfen - дочаках!
12.02.2010 15:54
Бях сигурен, че на 14 ще получа нещо като за мен! Не помня да съм чел нещо толкова вълнуващо и чувствено в това жестоко и безмилостно време! Наздраве!
цитирай
4. анонимен - случаен читател
13.02.2010 09:56
в навечерието на празника си пожелавам някой и за мен така да пише
цитирай
5. анонимен - sledvai svoya angel!!!!!!!
13.02.2010 15:56
Angela sarceto...sledvai gi
pozdravi...
цитирай
6. анонимен - Празникът- за всички!
14.02.2010 10:49
Да прощаваме, да се смеем и плачем, да обичаме!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1148297
Постинги: 1989
Коментари: 1249
Гласове: 5856
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол