Най-прекрасното нещо пред мен е старият орех срещу прозорците. Той ме затваря с истинското зелено, което струи от огромната корона. Усещам почти физически излъчването му, имам чувството, че оттенъците ме обгръщат като дреха и аз ставам част от тях. Нежното им докосване ме прави сякаш неуязвима и като броня ме пази от делничния лепкав мрак.
Истинското зелено - това е въздухът, който вдишвам, пространството, което виждам, вкусвам, слушам, обичам. Отвори сетивата си и ти, защото то е и пред теб, стига да искаш да го усетиш - и пулса, и тръпчиво-сладкия вкус, и чистия отблясък на клетките...Всичко, всичко е в него.