..Забравата. Ако мислиш непрекъснато за нея, значи, че все едно не си престанал да обичаш човекът, който искаш да отскубнеш от сърцето си.
Забравата и не-забравата, са двете лица на любовта! Как да се освободиш от оковите й, когато всъщност не искаш да ги разкъсаш, не искаш да ги отключиш...И на сън, и наяве, ги носиш, нищо, че са тежки, болезнени, убийствени. Усещането, че те свързват независимо от всичко, с любимия, е достатъчно, да чувстваш "килията", в която си доброволно затворен, не като клетка, а като безкрайно свободно пространство.
Забравата и не-забравата - двете лица на любовта, превръщат страшните затворнически пранги, които правят рани по душата и тялото, в леки нежни ангелски криле. Вземи от мен едно мъничко перце, за да не ме забравиш!

Както и това за ореха срещу прозореца и зеленото :))

''Вземи от мен едно мъничко перце, за да не ме забравиш!''

Взех си и няма да те забравя.

Благодаря ти за всички миниатюри, които намерих тук, Vayaleta. Странно. Когато ги чета, тишината ме изпълва дотолкова, сякаш не съм на този свят. А този свят не е това, което мисля, че би могъл да бъде, ако всички осезаваха, това, което осезаваш ти.

Прекрасни и неочаквани за мен думи...