Копнеж по твойте светли длани
на огъня във полуздрача;
ухаеха на дъб и рози,
и смърт. Далечна зима.

Врабците търсеха просото
и се превръщаха на сняг.
И с думите бе тъй. Проблесне слънце,
изгрее ореол на ангел,
а после пак мъгла, дърветата и ние,
превърнати на въздух в утринта.

 Салваторе Куазимодо