Пейзажът се държи
за лъчите му

Сълзата.
Не искам да я изтрия.
Нека свободно да пресича лицето.

Петък. Светлината се разсънва.
После ме обгръща като прегръдка.
А днес и обикаля стаята, за да падне върху чекмеджето на бюрото.

Пера -
вместо сняг
Вятър - от криле

Петънце от снощния мрак.
Върху листа.
Точката на изречението.

Времето
не коментира.
Мълчи. И си тръгва.

Болка
От една запетая:
                       о, бича

Най-бавният сезон започна.
Бургас в мъглата пак заплува.
Неясно, бързо и неточно

В молекулата на тъгата
атомите плачат на глас
Без да се срамуват

В самия края на март. Последната неделя.
Пролетта променя състоянията си: резедавата прозрачност на тревите постепенно се пълни с различните оттенъци на зеленото. Клоните на дърветата незабелязано почват да натежават и вече няма да с...

Ако наистина приближава Края на света,
искам да те запомня.
Отново е февруари

Снегът е вече тук.
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси.