Тук ще се опитам чрез кратки и дълги форми да покажа усещанията си за времето и за пространството - отвътре и вън
Постинги в блога от Декември, 2016 г.
21.12.2016 07:49 -
Зимно слънце
Пейзажът се държи
за лъчите му
за лъчите му
17.12.2016 18:02 -
Зърно от светлина
Сълзата.
Не искам да я изтрия.
Нека свободно да пресича лицето.
Не искам да я изтрия.
Нека свободно да пресича лицето.
16.12.2016 14:17 -
Въздишки между думите
Петък. Светлината се разсънва.
После ме обгръща като прегръдка.
А днес и обикаля стаята, за да падне върху чекмеджето на бюрото.
После ме обгръща като прегръдка.
А днес и обикаля стаята, за да падне върху чекмеджето на бюрото.
15.12.2016 00:09 -
***
Пера -
вместо сняг
Вятър - от криле
вместо сняг
Вятър - от криле
14.12.2016 18:33 -
Пунктуация
Петънце от снощния мрак.
Върху листа.
Точката на изречението.
Върху листа.
Точката на изречението.
10.12.2016 21:06 -
Без думи
Времето
не коментира.
Мълчи. И си тръгва.
не коментира.
Мълчи. И си тръгва.
07.12.2016 15:08 -
Морфология
Болка
От една запетая:
о, бича
От една запетая:
о, бича
06.12.2016 11:10 -
Сезонът на любовта
Най-бавният сезон започна.
Бургас в мъглата пак заплува.
Неясно, бързо и неточно
Бургас в мъглата пак заплува.
Неясно, бързо и неточно
05.12.2016 17:06 -
Химически връзки
В молекулата на тъгата
атомите плачат на глас
Без да се срамуват
атомите плачат на глас
Без да се срамуват
04.12.2016 23:04 -
Златната стая
В самия края на март. Последната неделя.
Пролетта променя състоянията си: резедавата прозрачност на тревите постепенно се пълни с различните оттенъци на зеленото. Клоните на дърветата незабелязано почват да натежават и вече няма да с...
Пролетта променя състоянията си: резедавата прозрачност на тревите постепенно се пълни с различните оттенъци на зеленото. Клоните на дърветата незабелязано почват да натежават и вече няма да с...
03.12.2016 20:58 -
Небесно общежитие
Ако наистина приближава Края на света,
искам да те запомня.
Отново е февруари
искам да те запомня.
Отново е февруари
02.12.2016 10:39 -
Химията на любовта
Снегът е вече тук.
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси.
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси.