Моите бастилии –
любовта.

Понякога нощта ме плаши -
уж безопасна тъмнина,
а разрушава вън пейзажа

Здрач –
в чаша.
Розе за двама.

Въздъхна
и си тръгна.
Липата.

Сънувам, че съм в морето:
вълните ме обгръщат –
като в прегръдка.

Градското врабче – безгрижно божие творение.
Обикновено незабележимо, но без него градските пейзажи
никога няма да бъдат завършени. Живее във всички сезони. На вид беззащитно и слабо, всъщност е жилаво, несломимо, свободно.

 
Ще издухам прашинките наоколо.
Виждаш ли, мили, тези две,

 
Работно време – няма.
Тъгата.

Пак петелът тръбата надува
и звукът като паяжина се люлее.
И днес светът ми се струва,

 
Стая на върха.
По стълбата нагоре – и към облаците.

 Въздухът – 
спрял на сянка.
Само тревите

Калинка
пресича въздуха.
На хоризонта – зора.