Цветовете на светлината.
Чакам ги: стоя до река и гледам как идва
бялата вода, червената, синята, зелената, златната…

В териториите на дъжда светът е друг:
небето – опушен и пропукан купол,
в кварталните дървета се подпира -

 
 Самата свобода
Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите, градините и мен.

С посвещение
 
Няма да чуеш любовни думи от мен. Никога, никога повече!

 
Пред   мен е пътят - извита от земята  до небето  древна спирала,  с изронени   серпантини, които  водят и надолу, и нагоре . Погледна ли към тях, виждам необезопасените им завои, без  никаква видимост. Нямам дори пътна карта, нито стар...

Както въздухът нахлува в пейзажите със своите непостоянни  отблясъци и сенки,  така свободно се движат в него и нашите желания.  Те са наоколо  -  живи същества,  които или са пристигнали  по галактическите магистрали от други,  непознат...

 Мастилените пътeки  – тези,  по които се движат нотите,  буквите,  думите,  изреченията,  са  винаги мъчни за преминаване. Пред тях са неизвестностите -  издиганията и лутането, пропаданията и катеренето, пушилката и тръните след ...

Нощта е гладна - лакомо поглъща къщи, улици, градини, звуци.
И даже въздухът изгубва своя смисъл и го няма.  
Измамен е и мракът -  смътно очертава вън релефите - без силует и география. 

  
Невъзможно е да си представим кътче на Земята, което още не е известно на човека. Но има такова, оказа се в Тибет, което, според италиански учени, е най-необитаемото място на планетата и практически го прави недосегаемо за човешкия к...

Затвори светлината, спри звука! Нека заедно да чуем поне за малко тишината.
Ще стигна лесно до теб, защото вдишванията и издишванията ти ще разделят на две мрака. Нямам много време, затова ще освободя чувствата си, както правят облаците, ...

 Преди дъжда, в помътнелия следобед  се спускат облаци, облаци, облаци.
Ореолите им избират свои мeста, без те да са свещени и определени от зографа.
Затова и пейзажът - опушена стара черква,  е събрал обичайните сцени от живота безпог...

     
      Минало време в бъдещето
Мансардата. По стълбата нагоре, нагоре към облаците. Къс свободно пространство, между небето и земята.