Октомври с листопадите.
Издигнал е стени - 
бляскави и недостъпни - чак до небето. 

Петък. Светлината ме буди. 
Чувствам я като утринна ласка.
Внезапен лъч пада върху чекмеджето на бюрото. 

Звън. Четвъртък. 
Сънят ми спира на най-интересното. 
Опитвам се да го възстановя, вече будна, докато запарвам чая. 

Скъпи приятели, благодаря ви за добрите думи! Вече години наред,
вие пишете коментари за моите, публикувани тук текстове и ме правите щастлива.
Вие сте моят коректив, без който нямаше да имам храбростта да пиша.

В чинията 
 
резени от узряла на корена луна -

Тишината се пропуква:
Сънна птица е поредна нота в горното петолиниe.
В подгъва на облак удрят чела̀ божиите топчета.

Кратерът на мрака се разцепва
Светлината – 
на свобода 

Надолу
надолу
слиза облакът

Прозорците на тъгата са затворени.
Къщата е издигната върху хълм от мрак.
Звездите отдавна са изключени

Сълзата. Не искам да я изтрия. 
Нека свободно да пресича лицето.
И когато плача да не се преструвам,

www.youtube.com/watch 

Салваторе Куазимодо
 
Копнеж по твойте светли длани