ЗИМНА НОЩ
БОРИС ПАСТЕРНАК
Метеше зима над света,

Снегът вали, вали нагоре.
Изкачва тихо мрака. 
Кварталите на ада побеляват.

Има и такава нощ: 
някой включва вселенския двигател,
за да излетят на свобода,

Звезди валят 
Нощта – на сини капки 
Картина на Шагал

Луната разсича пейзажа: 
ада се вижда с просто око 
рая остава на тъмно.

В чинията 
резени от узряла на корена луна -
десерт след вечеря

Има една дума - "копнеж", която искам само да погаля
Обичам я, но не смея да я ползвам, защото я усещам
единствено в поезията на Пейо Яворов и Салваторе Куазимодо:

 Виолета Воева. „Свободни като въздуха“. Поезия. ИК „Ера“, С., 2014
Нежни стихотворения. Чувствителни към измененията в природата. И към природата на чувствата. Неслучайно Иван Цанев казва, че това е книга за любов...

между преградите на нощта -
светлина и самоти в кутийки
градски мрак

сега нощта е тъмносиня.
Дори снегът е друг -
излиза под индиго.

Светлина на капки
Пресичат хладните ти скули 
Чадърът само днес е ореол

Явлението Синя луна е изключително рядко. Тя  не е синя на цвят, 
но се назовава така още преди хилядолетие.
Фразата  произлиза от средновековния английски език