Постинг
18.07.2018 06:16 -
ПО ВЪЖЕНИЯ МОСТ КЪМ СВЕТЛИНАТА
... понякога го режа с нож, с ритници къртя си го – мрака,
а Бог ме пита всяка нощ – и отговор от мен не чака –
какъв си ти, защо живя, с какъв ли хляб да те нахраня,
в пожънати до стрък нивя ли мъкна своята диканя,
поел към следващия връх, забрави ли за всички бездни,
в които свлича се без дъх, сълзи проронил безполезни,
доде нещастник приласка на стих, невям отблъсна други –
помаха с горестна ръка на челяд, дом – и на съпруги,
нима – изгледан нявга, филм са миговете ти безсилни,
в които бе недраг-немил в света, забравил да те милне,
не знам дали гласа ми плах ще чуеш, Боже, в необята? –
на пръсти цял живот вървях по въжен мост към светлината.
11 юлий 2018 г.
гр. Варна, 16, 00 ч.
Как ги нижеш словата,
недостижим си за мрака!
:)))
цитирайнедостижим си за мрака!
:)))
важното е да стигнеш до нея, Валери, Бог с теб.
цитирайnedovolen написа:
Как ги нижеш словата,
недостижим си за мрака!
:)))
недостижим си за мрака!
:)))
Мракът не е лош, лоши са хорските души, потънали в мрак.
Чу
yotovava написа:
важното е да стигнеш до нея, Валери, Бог с теб.
Не се съмнявай, мила, и това ще стане.
Благодаря.
Чу
!!!!!!!!!
цитирай