Прочетен: 1053 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2017 21:16
Скоростта, с която една свободно падаща система достига земната повърхност, е ПРАВОпропорционална на ВИСОЧИНАТА, от която системата започва свободното падане.
Но скороста е ПРАВОпропорционална и на количеството време, което изтича от началото до края на свободното падане.
Но в такъв случай скоростта е ПРАВОпропорционална и на СИЛАТА, с която свободно падащата система действува върху земната повърхност.
СЛЕДОВАТЕЛНО, при движението СВОБОДНО ПАДАНЕ на СИСТЕМИТЕ се извършва процес на САМОНАРАСТВАНЕ, самоувеличаване на неговата СИЛА. Ако системата тежи 1 килограм, в края на първата секунда тя ще притежава сила от 9.81 килограма, а примерно след 10 секунди системата ще действува върху земната повърхност със сила, равна на около 550 килограма.
Какъв е ИЗТОЧНИКЪТ на САМОНАРАСТВАНЕТО на СИЛАТА на свободно падащата СИСТЕМА?
САМОнарастващата, САМОувеличаваща се СКОРОСТ? Да, но САМОувеличението на скоростта е ПРАВОпропорционално на ВИСОЧИНАТА, от която СИСТЕМАТА пада. Следователно, скоростта НЕ е първичен източник; нейното САМОувеличаване също е СЛЕДСТВИЕ от величината на първичния фактор ВИСОЧИНА. Изтеклото време? Времето също зависи от ВИСОЧИНАТА. Височината като разстояние, равно на количеството на движението? ИЛИ пък ХАРАКТЕРЪТ на самото движение СВОБОДНО ПАДАНЕ?
При това положение има едно решение:
ВИСОЧИНАТА трябва да се третира като ГРАДИЕНТ /аналогичен на топлинния като разлика в температурата, на електрическия като разлика в напрежението и прочие.../, а движението СВОБОДНО ПАДАНЕ като ДИНАМИЧНА СИСТЕМА в точния смисъл на понятието.
Разбира се, свободното падане до повърхността на земята е прекъснато падане, защото посоката му стига до центъра на земята.
Тълкуването на височината като ГРАДИЕНТ в смисъла, който е сходен с ролята на градиента в термодинамичната, електродинамичната и подобните им системи поставя проблеми, които първо следва да бъдат идентифицирани, а после - изтълкувани и по възможност решавани.