Постинг
23.11.2017 15:14 -
Хавра
Някаква изящна простота, подреденост, спокойствие и увлекателност изпитах, когато прочетах откъс от "Хавра" на Захари Карабашлиев, поместен в блога на Златко Енев. Съвременен автор с неслучайно признание – определям, но си давам сметка, че трябва да прочета още от него, за да затвърдя уважението си. Не ми стига киното. Освен това той е главен редактор на "Сиела". Всъщност, "Кратка история на самолета" беше добър сборник, но трябва да видя нещо от зрелите му творби.
Ето прекрасно начало на откъса, което за кратко дава толкова информация. Добър разказвач:
„Есента най-после дойде и стана време да потеглим за Крим. Наталия не даде никакво ухо на молитвите ми да ме остави сама в Петербург, като че ли искаше да ми докаже отново, че съм нейна заложница. И така щеше да бъде, докато навърша пълнолетие. Чудя се възможно ли е да сме толкова различни? Съмнявам се, че някой някога е имал толкова ужасна сестра! А възможно ли бе да не сме сестри по кръв? Ако не бях толкова сигурна в ангелската природа на майка ми, аз просто щях да допусна, че нещо непоправимо греховно се бе случило между нея и някой друг мъж, а не баща ни".----------------
Хела Вотюл
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 17