Любовният сезон.
Даже облаците –
гальовни котки, игриво се гонят из високото.
В началото – на разстояние, докато усетят привличане.
После, засилени един към друг, се вкопчат.
До корен.

В единайсет без пет, цветовете в небето са узрели.
Чисти и невинни,
те се протягат в топлата небесна постеля.
Какъв следобед:
отгоре до долу – в пух и пера.

Докато сводът притъмнее.
И времето се раздели на две:
преди и след прегръдките.

И едва тогава видях,
че тези сто и една луни над мен,
са просто запалените вече лампи.

А кварталната нощ е затворена в кухнята.