Сълзата.
Не искам да я изтрия.
Нека пресича свободно лицето.
След изкачването на стръмнината –
от сърцето до очите.

Сълза –
небесна капка.
Натежи ли, ще се търкулне
по скулите на въздуха.

Сълзата:
зърно от светлина,
което пониква в изгрев.
Снежинка на миглата ти.

Преди да я разтопя с дъха си.

"Свободни като въздуха", 2014
ИК "Ера"