Малкото паяче
унесено плете мрежите си.
И мечтае за нещо свое преди да заспи.

Като погледна насреща,
усещам, че точно тук,
където съм, нямам спомени.
Времето – разбъркано от някого,
ще започне утре, за да продължи с вчера.

През сребърните нишки на паяжината,
виждам пространството различно:
уж мога да го докосна,
но опаковано в копринен пашкул,
е недостижимо.

Още малко и аз ще съм уловена,
заедно с настъпващия здрач
в примамливата свилена примка.

Какъв е този доброволен плен:
за хълма, за дърветата, за ябълките,
удрящи нестройно тревите.
И за мирисите на сезона –
упойка за душата.

Хамакът на залеза.

Следвайки лъскавата нишка
и луната ще падне в него.
И ще се залюлее в нашия ритъм –
леко, напевно, гальовно.

Заспи и ти в този свят, мили,
като в друга епоха –
по-щедра и от митологията.

И бълнувай свободно
имена на богове, герои и предатели.

"Свободни като въздуха", 2014