И по улици, площади,
в ъглите на пространството, вътре в мен -
светлината се движи. По всички видими и невидими геометрии. 

Обичам да я наблюдавам, когато е събрана в капка дъжд.
Обичам я, натежала от сладост
в цветния кошер
на капандурата
в ателието.

А когато засияе с ореол около снежинката, разбирам,
че животът е свято място.
Тя - изгревът на любовта.
До залеза има още време.
Тя е естеството
на живота.

С теб.