Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2018 11:50 - Следобеден космос
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове:
1



Пейзажите неусетно променят състоянията си: резедавата прозрачност на тревите и листата се пълни с различните оттенъци на зеленото. От мансардата те се събират на облаци и плуват между кварталите: сякаш градът е небе, застроено с къщи и блокове, разделени с улици. 

През стъклото светлината – старинен витраж, със сцени в цветни медальони, всеки миг сменят персонажите си. И ти се иска и ти да станеш част от това движение.

Магическа стая

Тук събираме от години семейни документи,чернови на ръкописи, фотографии,
писма, пощенски картички. Тук са и двете тетрадки, в които с дребен почерк,
се разказва историята на една от прабабите ми, започнала в Кавала
и станала градска легенда:
за момичето, което излизало на улицата само
със свободно пуснати къдрици, вместо да ги сплете
на плитки. За момичето, приковаващо погледите на мъжете със източената си фигура
и големи тъжни очи, които сменяли цвета си – ту пъстри, ту кафяви, ту жълти,
ту изумрудени. За неумелите й тайни опити да реди рими. И за съдбовната среща с любимия в една снежна февруарска нощ.
После – за драматичното им бягството – от Бяло към Черно море.

Любовен роман в чекмедже

Старата библиотека тежи от книги, които качваме, за да направим място вкъщи за нови. Специални рафтове има и за издания, станали библиографска рядкост.

Въздух, събрал мирисите на миналото

Върху старомодно бюро стои разтворена книга. Явно, последния път, когато съм била тук, съм забравила да я върна. Изданието е от 1939 година – „Любовь и поезия” на проф. Александър Балабанов. Има и посвещение с автограф от него.
Проф. Балабанов анализира поезията на древните елини. С листче съм отбелязала абзац, в който той разсъждава, защо в съвременния свят образовани нации мислят,
че поезията е ненужна, даже пакостна. В класическа Гърция никой никога не се е съмнявал в необходимостта от „дара на музите”.

Мисля си за нашето време. За днешната поезията, която се издава понякога безкритично. За това, че често има автори, четящи само себе си, а истинските майстори на словото, сложили началото на модерната българска поезия, са забравени.

През отворената капандура слънцата на април завладяват тавана и полека-лека стаята става техен сателит.

Следобеден космос. В просветена галактика.

Публикувано в Public Republic




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1703296
Постинги: 2316
Коментари: 1255
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол