Сълзата. Не искам да я изтрия.
Нека да пресече свободно лицето.
Заплача ли, да не се преструвам,
че имам прашинка в окото.

Сълза – небесна капка.
Изкачва стръмнината от сърцето до очите.
В своята мъничка сфера събира
солта и водата на цял океан.

Тогава кафявият ирис
сменя цвета си с естествено зелено.

Една сълза:
зърно от светлина, което пониква в изгрев.
Снежинка на миглата ти.

Преди  да я разтопи дъха ми.

"Свободни като въздуха" 2014