— Кай, миличък Кай! Най-сетне те намерих!
Но Кай не се помръдна и продължаваше да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплака. Топлите й сълзи покапаха по гърдите му, проникнаха в сърцето му, размразиха ледената му обвивка и стопиха зрънцето от дяволското огледало. Той я погледна и тя запя:

Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим!

Из "Снежната царица", книгата, с която израснах. Леля ми я четеше напевно за лека нощ, много преди да почна да сричам. Това е първото любовно стихотворение, което научих и пеех с нея.