Магическа вечер в НБКМ -
Аксиния Михайлова чете
свои стихотворения:
***

Да чакаш, да искаш да чакаш, да умееш
да чакаш, докато протяжният следобед
се процежда през прозорците,
прекалено тесни за високите тавани
с огледала, в чиито ъгли клечки нощта.
Позволи ми да отворя вратата,
не е по мярката ми този дом
с огромното желязно легло, в което лежат
още топлите очертания на едно мъжко тяло...