Горещите кестени
по Графа с мириса на есен
и тънката па́ра от количката,
която извива дъха си около чакащите,
за да стопли силуетите им.

В един далечен вече здрач, затворен
във вътрешния двор на старата къща
 срещу „Седмочислениците“.
Там, в карето с кратки залези, в 5,11 часа,
когато те се разтварят в мъглите –
мляко с боровинково сладко.

И сега –  горещите кестени вкъщи:
подскачащи топчета във фурната,
разпукани сфери, с познатите обозначения.

С вкуса на някогашния  ноември.