Все се движа из въздуха неизбежен,

или той ме тегли нанякъде.

И въжетата сребърни даже да срежа,

няма къде да избягам.

А животът ме люшка в свилена мрежа

и приспива душата със звуци.

Аз съм птица в капана му нежен,

днес съм в люлка, утре - в каруца.

Пак сънувам висящи градини -

всичко тук на зелено ухае.

Над леглото - клонка маслинова,

тук  - на запад от рая.