Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2017 00:36 - Елегично
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове:
1



Тихите часове. Тези, в които иде тъгата.
Прониква в мен с въздуха. Усещам вкуса. Вдишвам дъха й.

И симетрията на пространството се срива.
Пропукват се правите ъгли и стените по перпендикуляра.
Светлата черта на хоризонта прекъсва.
Като след земен трус пропадат житейските правоъгълници.
И тонове безсмислени думи, възклицания, образи, обещания, изчезват.

Руините на делника - антични статуи, потъват в разцепените пластове.

После здрачът променя земята и небето.
В звездите се отразя залезът, затова сега ги виждам без очила.
Прашецът на Млечния път очертава светли фигури -
ангели, загърнали се с крилете си като с връхни дрехи.

Сигурно наблизо е рая.

Уличните лампи необяснимо се включват -
истински съзвездия от някоя чужда галактика.
А аз ставам не само съзерцател, но и техен пазач.

Защото нощта е вътрешният джоб, в който скривам тайните си.
И тъгата.


Няма стара, днешна и утрешна тъга. Тя е една.
И когато си тръгне в зората, сигурна съм,
че чувам как се отдалечават леките й стъпки.

Public Republic

 

 

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1710680
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол