Бурята помeте лятото.
Сигурно и безмилостно.
За една нощ.

Светкавици режат мрака. На късове:
в убийствено синьо и катранено черно.

Оголват се пукнатините на пейзажа.
Някой явно фотографира в тъмното
предпоследния кръг на ада.

Сезонът се срива.
В този хаос, земята изглежда по библейски пуста.
Изчезва ли бавно естеството на материята?

Защото неосветено е отвъд теб.
И нищо не бунтува тишината.
Празните обятия на въздуха
са хладни и неразпознати от мен.

Затова ще забравя миналото.
И ще тръгна да търся
потъналата преди хилядолетия
родна  Антлантида.