Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2017 21:57 - Излизане от себе си
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 21.09.2017 00:24


Има моменти, когато виждам светлината ту да изгрява,
ту да залязва, независимо от часа.
А когато и дъждът измие с пяната на облаците въздуха,
пейзажите стават други. Сигурно е заради капките –
лещи за приближаване и за отдалечаване на обектите.

Къщите се източват нагоре. Приличат на наколни жилища,
върху отдавна изчезнали води.
Сезоните се събират в един. Дърветата и цъфтят,
и се разлистват, за да тръгнат после листопадите.
Клоните държат небето. Оттам падат ябълки и метеори
и улицата пред къщи се павира от луни и звезди.

Аз, самата, заедно с котката, постепенно ставаме невидими.
Или изчезващ вид. Свободна съм.
А как безгрижно се люлеят
на простора страховете ми и роклята!

Мракът пълзи и след малко ще затвори черната си кутия.
Не виждам, дали не губя зрението си? Дишам учестено,
защото целия вселенски прах и тъга се трупат наоколо.

Душата се опитва да избяга през стените на куба.
Не мога и да я извикам, забравих как се говори.
Мислите ми опират до непознат релеф.
Носят се леки аромати на диви треви,
сигурно от обичайната чаша чай,
изстиваща оттатък нощта.

Стоя в пространство, пълно с нищо.
Но някъде наблизо, знам, че самичък си и ти.
Ако тръгнем едновременно, ще се срещнем
по средата на пътя. В тайната градина.

Имаме още много време, преди да ни прогонят оттам.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1709840
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол