Октомври с листопадите.
Издига стени –
бляскави и недостъпни – до небето.
И под живата обсада, действителните гледки
изглеждат измислени от някого.

Обсебена съм от мелодиите на есента.
От шепотите в рими.
Опитвам се да разчета
тайнописа на летящите знаци.
Светлината ги променя всеки миг,
в зависимост от мястото им във въздуха.

Просторът – вече тесен за цветовете.
Пръскат се шевовете
и оттам излитат на воля
жълти, оранжеви, червени сърца.
Изгрява като нимб и царственият пурпур –
короната на есента.

Това е сезонът, който незабелязано
опакова пространството.
И ни затваря в своята квартира.

Любовна квартира.
С южно изложение.
За двама.