Постинг
08.09.2017 19:22 -
Изкачването
Слънцето – горе. В самото дъно на свода. А трябва по парещия вертикал да изкатерим височината заедно.
Слънцето – неопитомено, пулсира, трепти, вибрира. Узрял сочен портокал, от който капе сок.
Сладостта лепне - до последния атом.
В подножието въжето искри - лъч от златни прашинки, който ще изкачим. Бавно начало. После – летене. С по два облака – вместо криле.
Върховете отварят аурите си. Кръговете ни ограждат напълно безопасно. Всеки - със своя багра и с различен звук.
Цветен сън.
Небето е отворено, в далечината се виждат светлите контури на рая. Зад нас остава цялата тъга.
Казват, че спускането е трудно. Долу няма небе. Хвърчат само птици. Тук, долу, е ада. Отдавна построен. През една пресечка. Съвсем близо до дома.
сп. Факел
Няма коментари
