Синя луна

Явлението Синя луна е изключително рядко. Назовава се така още преди хилядолетие. Фразата произлиза от средновековния английски език и се използва, за да се разбере, че появата й е истинско небесно знамение.

Тази нощ луната е палач на мрака. Светлината й разрязва пейзажа вън и той вече не е дълбок и пълен с неочакваности, а видим и всичко в него - разпознаваемо.
Луната е обла, зряла, ослепителна. Все още неотхапана, тя е същинска райска ябълка, отгледана в небесната градина.

Влиза тук не като подробност. Не е и обикновен спътник, а магически център. Привлича метеори, астероиди и комети, вместо дъждове и сняг. Има свой живот, за който от векове въздишат поети и в безсъниците си пишат елегии и балади.
А митичните й канали, хълмове, езера, морета, тунели са загадката за всички времена.

Тази нощ светлината й се рони на люспи  - малки звездици, привлечени от земята, които търсят своето място в тъмното – в нечии косиа, на чело, шапка, или шал.

Луната изгря и събра пейзажа в ореол. Уличната котка под дървото насреща заспа кротко в топлия рижав кръг.

Синята луна. Само тази нощ. Стъпила на пръсти върху мрака, тя е мечтаният рай. Погледни нагоре, мили, не гледай само отражението й долу - в локвата. В този заключен пръстен,точно под подметките ти, е нашият познат стар ад.

Сп. "Факел"