Понякога нощта ме плаши -
уж безопасна тъмнина,
а разрушава вън пейзажа
до гола стръмнина.

Луната пада рязко вляво -
отмести времето отвъд.
Сега дори не остарявам.
Косите ми растат.

Дали наистина съм жива.
Наоколо – небе.
И мисля за смъртта наивно
като за друго битие.

Из "Зимно море",
"Свободно поетическо общество", 1997