Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите,
градините и мен.

И даже въздухът изгубва своя смисъл и го няма.

Измамен е и мракът - смътно очертава вън релефите -
без силует и география.

Нощта е доброволна клопка. Излъчва магнетичен мирис
само за наивници.

Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон.
И даже в парка пейка.

Нощта е с вкус на черен шоколад. Напълно натурална.
И с цвят на печено кафе.

Горчи – до дъното на всяка своя молекула. Но пак я чакаме
като любим - любима.

И любовта е като тази нощ. Без структура, сюжет,
сценарии и граници.

Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка.
Защото е самата свобода.