Дъждът в листата приказки разказва
от тайната, зелена горска книга.
Приема ги в уханната си пазва
липата. Заговорнически смига 

и праща аромата си упоен -
да ги разпръсне щедро над земята.
Дъждовни капки пеят за герои
от стари времена, за мъдрост свята.

Припомнят чудодейните вълшебства
на слънцето, на билките, тревите,
на цветенцето изгревното детство
и изворите бистри на предците. 

И сякаш се събужда от хипноза
забравената сила на сърцето,
да претворява делничната проза
в простор за волен полет към небето. 

Възкръсва животворната искрица,
от пулса земен мощно се преражда
изгубената воля да сме птици,
за светлина извечната ни жажда.