Цветовете на светлината:
чакам по течението й
бялата, златната, синята, виолетовата.

После засиява зелената.
Стълбовете й подпират облаците - 
крепостна порта,
преди вавилонската.

По дъното й искрят изумруди –
днешните локви.
В тях дъждът очертава кръгове -
ореоли за всяка капка. 

А когато се плъзне мракът
по хълбока на пролетта,
се виждат родилните,
но вече ръждиви белези на луната.

Докато излезе нощта от кожата си.
И освободи място за сезона.
За да се пръснат любовните му атоми
и се свържат с въздуха, който поемаш и ти.